Какво било щастието?
Сигурно има много измерения.
За мене тези дни то бе в децата ми. Едното се прибра от Пловдив, другото - от Германия.
Днес пътувахме от село в един скапан автобус. Дъщеря ми държеше упорито да топли ръчичката си в моята длан, въпреки че ръкавиците лежаха на коленете й. Главата й лежеше на рамото ми - тя искаше да спи като малкото детенце, каквото вече не е. Едно детенце на 20, което на всичко отгоре дори не е лигаво. 
След грешки и заблуди пристанът ни е само един - децата! Те дори не подозират, че са нашето пристанище на благодетелта, която може би се събужда силно в дни като тези по Коледа. Не че /блогодетелта/ не е жива и преди. Но тя без децата е илюзия. Само те ни правят истински по-добри.   
Децата -  голямото вълшебство!
Маги, дай си ръката, че е топла от моята длан!